I came here to try capture the traditions behind the rose picking. It was Saturday morning and I got up early trying to get to the field before a lot of people get there and before any celebrations took place. I really did not know what to expect so I prepared well but traveled light- no camera bags, no big equipment with me. 99% of the time I will shoot with 1 lens and 1 body- no changes no distraction. I set for my trustworthy 50mm Leica lens mounted on my beloved Leica M body. I got in the car and drove pass 2-3 villages until I saw on my right a donkey cart full of rose flowers put in big nylon bags. Quickly turned right on a small dirt road and parked the car.

To be in a middle of a field with this type of oil rose is surreal to your senses. Let me try to take you there. Sweet soft smell everywhere around you, honey bees rumbling while gathering pollen, a mountain on the south of me and on the east there was a small forest from where I could hear the singing of the birds. Now add the sound of a small river passing near you. Amazing… simply amazing! Quiet, peaceful, astonishing… This is what heaven must be.

Дойдох тук, за да опитам да уловя традициите зад розоберът. Беше събота сутрин и станах рано, опитвайки се да стигна до полята, преди да дойдат много хора и преди да започнат тържества. Наистина не знаех какво да очаквам, затова се подготвих добре, но пътувах с малко екипировка - нямаше чанти, нямаше голямо оборудване с мен. 99% от времето аз снимам с 1 обектива и 1 тяло - няма промени и без разсейване. Взех моята надеждна леща Leica 50 mm, монтирана на любимото ми тяло Leica M. Влязох в колата и минах покрай 2-3 села, докато видях от дясната ми страна каручка пълна с розови цветове, поставени в големи найлонови торби. Бързо завих надясно по малък черен път и паркирах колата.

Да бъдеш в средата на поле с този вид маслодайна роза е нещо нереално за сетивата. Нека се опитам да ви заведа там. Сладка мека миризма навсякъде около вас, пчели, които бръмчаха по време на събирането на цветен прашец, планина на юг от мен и на изток имаше малка гора, откъдето чувах пеенето на птиците. Сега добавете звука на малка река, която минава близо до вас. Изумително ... просто невероятно! Тихо, мирно, удивително ... Това трябва да е раят.

Right there in front of me was an old man over a donkey cart looking and talking to the people that were picking the rose flowers in the field. Quickly snapped that shot and looked to my right. There was another old person that was riding a bicycle toward me and talking loud to the person on the cart: "You should charge 10 leva (about 6 US dollars) for each picture" he said laughing. He turned out to be the supervisor of the operation. We talked briefly and he pointed that if I want to take good pictures I need to get into the rose fields and go meet the best picker there was. He pointed to me who that person was and he left. So I headed into the row to meet that person. It turned out that this person was a very nice guy. His name was Kiril. We greeted each other and exchanged a couple of introducing words. Then I asked him if I can take a couple of pictures of him while he works. He did not mind and that opened a conversation that lasted for a little over an hour. We talked a lot about the roses and he was definitely very well educated about the subject.

I always knew that it takes a lot of hard work on any job in any area of agriculture. But rose picking really surprised me. Just imagine this- it takes the astonishing 3000 kg of rose flower to produce about 1 kg of rose oil. Off course it all depends on the "randeman" or the earning in oil you get from roses in that piece of land. Keep in mind you do not pick the whole flower. You pick just the leafs which are extremely light. To give me even more perspective, Kiril explained to me that a person can pick about 30-40 kg of rose flower a day. On top of that Kiril told me that he had to get up very early and come to the field because the oil in the flower goes down in their roots when the heat goes up.

I asked him: "How early did you get here today?

"5 o'clock." He replied.

He kept working and I kept taking pictures. Because it was going to be quite hot those days I asked him:

"When are you going to stop picking flowers?

"I will work until I can because roses cannot wait for me until tomorrow." He said. "Do you see those unopened flowers? They will be ready for picking tomorrow. If I do not pick them up they will fall or dry." Then he pointed to a place where we were about 30-40 min ago and he said "Do you see those flowers over there?"

"Yes" I said.

"They were not ready when we passed by but now they are, so I have to constantly go back and forward between my lines in order to get the ones that are ready." Kiril said.

At some point I asked him what happens after he collects the flowers. Kiril said:

"Normally you would pick the flowers in baskets and then put them in netted big bags so the leafs do not stew. That will give you some time to get it to the brewery. Unfortunately because we do not do it like this now, the flowers needs to go directly to the brewery for processing."

In that one hour and a half I got totally absorbed into the subject and forgot about everything else. We talked like we have known each other for quite some time…

Some more facts: the oil rose is from the family Gallicanae. Its roots comes originally from Egypt and India and later brought to Persia and then Europe. The leafs has light pink color shades. The flower is extremely soft and easily falls a part.

Точно пред мен стоеше един възрастен човек над количка с едно магаре, който гледаше и разговаряше с хората, които събираха розовият цвят на полето. Бързо запаметих този момент във снимка и погледнах надясно. Имаше още един възрастен човек, който караше велосипед към мен и говореше силно на човекът върху каручката: "За всяка снимка трябва да го таксуваш 10 лева", каза той шеговито. Оказа се, че е ръководител на операцията. Разговаряхме за кратко и той посочи, че ако искам да правя добри снимки, трябва да вляза в розовите полета и да отида да се срещна с най-добрия берач. Той ми посочи кой е този човек и си тръгна. Насочих се към посоченият ми ред, за да се срещна с този човек. Оказа се, че този човек е изключително приятен. Казваше се Кирил. Поздравихме се и разменихме няколко думи за да се опознаем. Тогава го попитах дали мога да направя няколко фотографии с него, докато той работи. Крил нямаше нищо против и това отвори вратата за разговор, който продължи повече от час. Разговаряхме много за розите и определено беше много добре образован по темата.

Винаги съм знаел, че е необходима много упорита работа във всяка област на селското стопанство. Но розоберството наистина ме изненада. Само си представете това - отнема изумителните 3000 кг розови листа, за да произведе около 1 кг розово масло. Разбира се, всичко зависи от рандемана. Имайте предвид, че не берете цялото цвете. Вие избирате само листа, които са изключително леки. За да ми даде още по-голяма перспектива, Кирил ми обясни, че човек може да вземе около 30-40 кг розови цветя на ден. На всичко отгоре Кирил ми каза, че трябва да стане много рано и да дойде на полето, защото маслото в цветето пада в корените, когато топлината се покачва.

Попитах го: "Кога дойде на работа днес?"

"5 часа." отговори той.

Той продължи да работи и аз продължавах да правя снимки. Тъй като тези дни дни щеше да е доста горещо го попитах:

"Кога ще спреш да береш рози?"

"Ще работя, мога, защото розите не могат да чакат мен до утре." каза той. "Виждаш ли тези не разцъфнали все още като пъпка цветя? Те ще бъдат готови за бране утре и ако не ги взема, те ще окапят или ще изсъхнат." После посочи мястото, където бяхме преди около 30-40 минути и каза: "Виждаш ли тези цветя там?"

"Да" казах аз.

"Те не бяха готови, когато минахме по-рано, но сега са, така че трябва непрекъснато да се обикалям между моите редове за да обера готовите." - каза Кирил.

В един момент го попитах какво ще стане, след като събере цветята. Кирил каза:

"Традиционно берем цветята в кошници и след това ги слагаме в плетени човали, така че листото да не се задушава. Това дава достатъчно време за да стигнете до розоварната. За съжаление, защото ние не го правим така сега, цветята трябва да отиде директно в розоварната за обработка. "

През този час и половина бях напълно погълнат от темата и забравих всичко останало. Говорихме, като че ли се познаваме от доста време ...

Някои повече факти: маслото роза е от семейство Gallicanae. Нейните корени идват първоначално от Египет и Индия, а по-късно и до Персия, а после до Европа. Листата имат светло розови цветни нюанси. Цветът е изключително мек и лесно попада в него.

ROSE FESTIVAL

The festival happens in the first week of June. Most of the events are held in the town of Kazanlak. The place around the town of Kazanlak is known not only as the "Valley of the Thracian Kings", but also as the "Rose Valley". The villages around the city also take active part in the festival. That is where the rose picking happens. There is a great interest in the festival from China and Japan. The city became a little Tokyo / Beijing during the festival. There are dances, carnival processions, rose pickings, souvenir stalls, music, and what not. Crowning of Queen Rose also happens during the festival. Folk ensembles from many countries appear on the stage in the center where they perform for the joy of the people.


Photographs were taken with great pleasure and respect to the objects. Special thanks to Kiril for his companion and knowledge.

Enjoy
Bonyo Bonev

ПРАЗНИКЪТ НА РОЗАТА

Празникът се състои в първата седмица на месец Юни. По-голямата част се провежда в град Казанлък. Мястото около град Казанлък е известно не само като "долината на Тракийските царе", а и като "розовата долина". Селата около града също вземат дейно участие на фестивалът. Точно там се случва розоберът. Има изключително голям интерес към фестивала от Китай и Япония. Градът става малко Токио / Пекин по време на фестивала. Има танци, карнавално шествие, розобери, сергии със сувенири, музика, и какво ли още не. Коронясване на царица Роза също става по време на празникът. За радост на хората на сцената в центъра се изявяват фолклорни ансамбли от много страни.


Фотографиите са направени с изключително голям респект към обектите. Специални поздрави на Кирил за неговата компания и знание.

Боньо Бонев